За книгата: година / Афанасий живееше в самотен свят, разбираем само за него, понякога го напускаше от отчаяние. Строен млад рус със сини изразителни очи, припряна прическа, без да обръща особено внимание на външния си вид, той живееше сам с мислите си, заобиколен от хартии, разпръснати по масите в почти всички стаи на уютна къща с произведения, надраскани с небрежен почерк, които той сподели с интересуващите се от тях няколко приятели. Афоня пише стихове за любовта, посвещавайки ги на момиче, което не се интересува от него. Странно нещо - изглежда, че той изобщо не се смущаваше от липсата на реакция от нейна страна, а по-скоро, напротив, самата липса на реакция го въвличаше все по-дълбоко в творчеството.